От разлюлян до дъно океан,
от времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,

Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И – ха!
Дойдоха две врабчета, борят се

Бяло, бяло, бяло побеляло.
С бели маски всички цветове.
Кой се крие, Господ или дявол,

Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –